Когато ти си тръгна
сърцето мое се разполови,
а аз заплаках първа
и даже... слънцето се скри.
Утеха в облака намери
то болката му май разбра,
аз мислех, че си мой, но е химера,
илюзия за влюбени сърца.
И в мен остана пусто,
душата ми осиротя,
мираж ли си, не чувствам нищо
остана белег от тъга...
© Виктория Тасева Всички права запазени