напред в живота да вървя.
Е, понякога боли ме,
но с нея чувствам се жена.
Една любов крепи ме
и събужда в мен мечти.
Не ще позволя на никой
искрицата да загаси.
Знам, илюзията не е вечна,
макар с години продължи.
Ще дойде време безутешно,
съдбата да я разруши.
Но до тогава ще съм жива
и любов ще тръпне в мен.
А после спомен ще остане
да ме крепи в тежък ден.
© Лилия Нейкова Всички права запазени