Вече цяла година отглеждам поезия в скута си.
Сутрин мия ù зъбите, сменямам памперси, правя тоалет...
И порасна Поезия някак си, толкова хубава,
че превърна дори и дома ни в поет.
Тази малка госпожица може ли всичко да знае?!
Като всяка творба, търси истини, мрази лъжи.
Ловко вади фидето от супата, хитро си трае
и обува сама само левия розов чепик.
Тя е радост и дори да са тъжни поетите,
се усмихват, когато със коте играе.
Всеки облак за нея е просто балонче избягало,
полетяло във синьото нещо, което не знае...?! ...