14.04.2022 г., 8:43 ч.

Има дни 

  Поезия
470 0 10

Спрях да помня какво ме усмихва,

  промени се вкусът на стиха.

    Стъпките неизбежно затихват

      не прошепвам "Поспри!" на мига.

Островърхи луни се смениха

  с кръглолики, докато сама

     преповтарях зова към жениха,

         непрекрачил прагà на дома.

Часове мълчаливи се стичат

   застрашително в ням вододел.

      Неотменно инстинктът първичен

         устремено клони към предел.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??