Има хора, с корави сърца,
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език
от гнева на отронени думи.
Непознали блажен земен миг,
а рева на свистящи куршуми.
Има хора с безлични души,
покаяние с чест не раздали.
И за тяхната черна съдба
пропаст жадно глава е подала.
© Наташа Басарова Всички права запазени