Знам, Бог е щедър, добър и мил,
със слънце, природа, блага ни дарил!
Слънцето гали без да дели
просяци, богати, зли или добри...
А дали ще доживеем време
и ние хората да не се делим,
с щедрота, с обич чиста
да градим загриженост лъчиста...?!
Да не търсим лични облаги,
а да живеем с правда от млади!
Да забравим мързел и беди,
без кражби и човешки злини!
Ех, как иска... иска сърцето,
този нов, така жадуван свят - мечта!
Има ли кандидати за рая,
там... далеч... далеч в безкрая?!
© Елена Калчева Всички права запазени