Направих грешката да те обичам
и няма да си го простя...
Самотата си - тъга наричам,
но няма да отмине тя...
Няма да изчезнат дните,
когато вярвах, че отвръщаш
на моите чувства,
а обричаше ги всъщност...
Мисля само и единствено за теб,
обсебил си единственото, дето ми остана,
ръцете ми изправени пред Бог и мен
се молят за пощада... молят се да съм разбрана...
... Има невъзможни неща!
© Ивона Иванова Всички права запазени