Снежно бели пухчета във мене,
като снежинки се завихрят.
Някакво безвремие глухо стене!
Уж е тихо, а ушите ми кънтят!
Мисли нежни и грижовни търсят път.
Към кого? Не знам.
Защо и за какво? Не питам.
Сплитове спасение заплитам.
Извезвам знаци за любов.
Повивам ранения свят
и като бебе го люлея.
Дано порасне здрав и силен! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация