Снежно бели пухчета във мене,

като снежинки се завихрят.

Някакво безвремие глухо стене!

Уж е тихо, а ушите ми кънтят!

Мисли нежни и грижовни търсят път.

Към кого? Не знам.

Защо и за какво? Не питам.

Сплитове спасение заплитам.

Извезвам знаци за любов.

Повивам ранения свят

и като бебе го люлея.

Дано порасне здрав и силен!

Да бъде мъдър и добър.

Много рани има да лекува!

Много сънища още има да сънува!

Но, вярвам, че ще се събуди!

Ще бъде цветен! С цветни пеперуди!

Ще бъде чист и свеж...

Добър и нежен...

Дотогава ще го люшкам

и ще му пея моя песен!

Ох! Пухчетата ме изпълват!

Напрягат ме и ще ме пръснат!

Не им се противя!

Има много нужда от тях по света!