Вчера минах покрай две бабета –
ексучителки от втори вход.
Шушнат: "Мила, ето го поета!
В магазина с мен си купи боб!"
"Скъпа, сигурно се припознаваш.
Що ще прави там един поет?
Той с храна духовна преживява,
денонощно с рими е зает!"
Вярно, чат-пат пускам се из нета,
но зад псевдоним добър съм скрит.
Кой ще разпознае в мен поета –
с вехта шапка и балтон протрит?
Ще призная, че ми стана драго
и почувствах славата за миг.
Казах на ума си: "Бабо, бабо -
в твоите очи поне велик!"
Има-няма замърсявам нета...
Ни съм Шекспир, Пушкин, нито Блок...
Затова в нощта творя сонети,
сутрин в магазина съм за боб!
© Роберт Всички права запазени
Хубав ден!...