Има те...

24.09.2009 г., 20:23 ч.

Поезия

670 0 1

Изгреви и залези, луни и слънца.

Пролет и есен, безмълвна тъга.

Всичко преживях, за да те срещна.

Да се огледам в теб, да поема първа глътка въздух,

за да позная любовта.

Свечеряваше се, небето ставаше черно.

Земята се посипваше с разбити сърца.

Аз бях сгушена в теб и знаех,

че дори да идва краят на света,

съм благословена,

че има при кой да приютя

всяка моя невинна грешка или тъга.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.