Има те и търсено убежище си.
Аз те жадувам с пръсти жежки.
Ти ме смущаваш, опрощаваш.
Аз вярвам, че те заслужавам.
Как с чист и бял възторг заливаш ме.
Светла си, дните стопляш ми през зима,
а лятото - ветрец застинал си по мене.
Блага дума си и хубава премяна.
Искрено е твоето небе и смело е.
Миговете с теб - изгарящ тътен.
С бални рокли звездите си облякла.
Как се вихриш - стой, Любов, не бягай!
© Мариола Томова Всички права запазени