Има време за всичко
Време за любов и омраза,
време за живот и смърт.
Ден след ден поникват
мисли, думи, топлина.
Ден след ден отекват
твойте стъпки в нощта.
Опитвам се да изкореня
любовта си, но уви!
Дошло е време за забрава,
но изцелението пак си ти!
Как да съборя тази преграда,
когато ти с целувка здраво я скрепи!
Има време за сълзи
и време за смях,
и пак причината си ти!
Ликува душата ми, щом си до мен!
Има време за прегръдка
и в нея аз се губя,
а щом ключа за сърцето ти открия,
в миг ще го изгубя,
за да те запазя и не те изгубя!
Целостта ми е разкъсана
и само ти умееш да я събереш!
Мълчаливо в теб се сгушвам
и туптящите гърди говорят ми сами!
А как обичам да се събудя до теб.
Мразя времето, което ни дели!
Бушува в мен война, щом си далеч
и само нежна дума
в мен донася мир.
Има време за всичко.
Аз ще те чакам...
в нашето време.
© Росица Малчева Всички права запазени