Концентрацията – нула,
а мигрената – на шест.
И защо ли пак се пуля
аз в монитора и днес?
Бръмбарите отлетяха,
може би са на Плутон.
Нервите – въжета бяха,
късат се сега, със стон.
От очите фойерверки,
поглед – черната земя.
Никой да не ми се мерка,
щото на месо гърмя!
Засече ли ми пищова,
имам аз и друг колай,
посетителите тровя,
посред лято, с топъл чай. :)
© Надежда Ангелова Всички права запазени