Имам криле

24.10.2019 г., 10:12 ч.

Поезия

5.0 / 4

914 2 4

А нищо човек съм, човече, но сложих криле вместо клони, на думи отидох далече, но всички листа се отрониха. Събирах парче по парче надежда заседнала в шумата и литнах преди да ме спре на корена тежката дума. Дойдох си със първият сняг, очите ми бяха пресъхнали. На клоните тъжно се спрях и нещо във мене издъхна … Понякога слагам криле, когато окапват листата и с тях се превръщам в дете заровило в шума мечтата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Аз лъжецът
Видение

Видял божествената красота, аз няма да умра неверник. Знам - хор на ангели е любовта, изтрил докрай ...
Бях

Бях птица - в сънищата си летях извън галактиките - в другата вселена. И вечния ти образ там съзрях ...
Диалектика на времето

Сонетен венец 1. Спотайват се и обич, и омраза, завесата е вдигната със стон. Свободните столове, ка...

Още произведения »