Имам нужда от теб сега,
не след месец... ден... или час...
Искам твоята топла ръка
да напомня, че има и нас.
Докога, според теб, ще се топля
от огъня на старите спомени?
Докога ще чуваш "обичам те"
от моите устни отронени.
Не, не искам да се чувстваш притиснат,
но стената е опряна в моя гръб
и ръждивите сенки често стискат
и разяждат моята плът.
Имам нужда от тебе сега,
не прищявка ме води напред.
Колко силна трябва да е тази жена,
която ще чака своя късмет -
да не бягаш от страх, че и ти
имаш право да бъдеш щастлив.
Затвори тези груби врати
и живей... не бъди страхлив!
© Зл Павлова Всички права запазени
Поздрав и усмивка.