ИМЕ
– Да поскитаме заедно! – рече ми вятърът, дето
под дъжда зад прозореца тъмен задавено хлипа,
дето сухите тръни търкаля с пети през полето
и простира на ореха в клоните облачни дрипи.
Дълго скитахме долу край Дунав на зимата с халите,
дето пенят вълните с безмилостни тежки пестници,
те изсипваха щедро в яката ми шепи суграшица бяла,
а отгласяха с диви и странни мелодии жиците.
Може би този вятър за нещо е искал да пита,
или сам да разкаже за вечната своя несрета...
Глухо биеха вихри-жребци с полудели копита, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация