Когато човек започне да се самозабравя
и го прави по екстремалния начин,
когато за човечност захвърли всяка представа,
значи, че по лошия начин в дълбокото е нагазил.
Мисълта за пари, коли, за дворци и за яхти,
които да са еднолично негово притежание,
чрез които да безчинства и властва
го вкарва в битката люта на най-жестокото състезание.
Когато стойността на живота започне,да се обезценява,
не забравяй,че и твоят живот е в същата калкулация,
раздавайки безправие,губиш собственото си право,
животът ти пропада в бездната на супер-инфлация.
Бягащият човек на Кинг
продължава своята мисия
в безкрайния,изтощителен спринт
на вечното човешко пречистване.
Героят му е онова мъничко хапче
от перманентната световна терапия,
заставящо Амнезията по-хуманно да хапе
на живота човешки последните,финални етапи.
Алцхаймер и Паркинсон-
злодеите също не се подминават,
за никого не съществува защитен кордон,
всеки сам предизвиква си края.
Пълната Амнезия се нарича Вечна Забрава-
метаморфоза на тялото в тленни останки,
пред които ние тъжно и тъпо съкрушени заставаме
с резюме лаконично за предстоящото наше нататък.
Всеки сам за всичко си е виновен!
Всички поемаме първата глътка на равния старт,
с изключение на предрешените обосновки,
злодеяния отминали в този живот да се изплатят.
Амнезията коварна на старостта
зависи на младостта от сгрешените фактори,
ако си подминал уроците на единтичността,
"късно е либе за китка"и за терапия.
Почти всички днес са се юрнали,
да търсят философския камък,
на младостта за вечната структура,
на живота за вечния пламък.
Животът е най-скъпото нещо,
дарено ни директно от Бога,
изпълващо Битието с тържественост,
зареждащо душата с тревога.
За разлика от животинското,
човешкото сърце не е детерминирано,
страстите и разума работят за квотата
на Времето,която можем да надградиме.
Не е важно какво си прочел,
а какво от прочетеното разбрал си,
каква е следващата ти цел,
след поредната която преодолял си.
Много днеска се пише,
писатели,поети безброй,
много писания са излишни,
но никой не се предава без бой.
При писането ситуацията си е такава,
при четенето положението не е толкова лошо,
то калява характери,изгражда представи,
разкрива перспективи между редовете заложени.
Четенето е вид пренаписване,
музиката нюансира в интерпретации,
поезията словото редуцира,изстисква,
пред картините застиваме в екзалтация.
Интуицията е водеща при всички изкуства,
който усеща я вътре във себе си,
способен е на нежни емоции,чувства,
душата въздигащи на вълните по високите гребени.
Иска ми се плавно,спокойно,
да се спуснем от високото в ниското
и да оценим по достойнство
между редовете скритите Истини.
Нека за малко да пренебрегнем огледалото,
да се огледаме внимателно около нас,
с тенденция да открием ония писания,
които гаранция дават за съдбовния шанс.
Явно Путин се е справил добре със задачата,
за да заема толкова глобална позиция,
но аз си мисля,че доста далеч отвял го е вятъра
и го е хвърлил в пропастта на сбъркана мистика.
Нямам съмнения,че насаме е оставал със Ницше,
гаранция-Франция и за Макиавели,
но явно не е схванал дълбокия смисъл,
великите отдавна какво са прозрели.
Жалко е в нашия век,
да се набутваш в средновековни сценарии,
в които нарицателното Човек
да е жестоко,смъртоносно попарвано.
Срамно е,да анексираш днес територии,
друга е днешната ситуация,
задъхва се планетата от глупашки истории,
демографията по-тежка е от гравитация.
Тръмп и той се е мощно засилил,
да вдига яко митата,
ако Европа не купува щатски фосили,
по дяволите проблемите на Земята.
С просто око от Луната се забелязва,
как пътува генерацията ни към разруха,
топят се ледниците,земите ниски залязват,
Океанът едрее и прогресивно набухва.
Тази нощ Христос отново ще се роди,
ще посрещнем Рождество с радост и песни,
ще продължава кръвта да ручи
от нашите стигми дълбоки и пресни.
Името на старостта е Амнезия.
Старата Европа покорно сервилничи,
неглижират се мненията полезни,
загадъчно се усмихва Джокондата на Да Винчи.
24.12.2024г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев Всички права запазени