24.12.2024 г., 18:30 ч.

Името на старостта 

  Поезия
56 0 0
ИМЕТО НА СТАРОСТТА

 

Когато човек започне да се самозабравя

и го прави по екстремалния начин,

когато за човечност захвърли всяка представа,

значи, че по лошия начин в дълбокото е нагазил.

 

Мисълта за пари, коли, за дворци и за яхти,

които да са еднолично негово притежание,

чрез които да безчинства и властва

го вкарва в битката люта на най-жестокото състезание.

 

Когато стойността на живота започне,да се обезценява,

не забравяй,че и твоят живот е в същата калкулация,

раздавайки безправие,губиш собственото си право,

животът ти пропада в бездната на супер-инфлация. 

 

Бягащият човек на Кинг

продължава своята мисия

в безкрайния,изтощителен спринт

на вечното човешко пречистване.

 

Героят му е онова мъничко хапче

от перманентната световна терапия,

заставящо Амнезията по-хуманно да хапе

на живота човешки последните,финални етапи.

 

Алцхаймер и Паркинсон-

злодеите също не се подминават,

за никого не съществува защитен кордон,

всеки сам предизвиква си края.

 

Пълната Амнезия се нарича Вечна Забрава-

метаморфоза на тялото в тленни останки,

пред които ние тъжно и тъпо съкрушени заставаме

с резюме лаконично за предстоящото наше нататък.

 

Всеки сам за всичко си е виновен!

Всички поемаме първата глътка на равния старт,

с изключение на предрешените обосновки,

злодеяния отминали в този живот да се изплатят.

 

Амнезията коварна на старостта

зависи на младостта от сгрешените фактори,

ако си подминал уроците на единтичността,

"късно е либе за китка"и за терапия.

 

Почти всички днес са се юрнали,

да търсят философския камък,

на младостта за вечната структура,

на живота за вечния пламък.

 

Животът е най-скъпото нещо,

дарено ни директно от Бога,

изпълващо Битието с тържественост,

зареждащо душата с тревога.

 

За разлика от животинското,

човешкото сърце не е детерминирано,

страстите и разума работят за квотата

на Времето,която можем да надградиме.

 

Не е важно какво си прочел,

а какво от прочетеното разбрал си,

каква е следващата ти цел,

след поредната която преодолял си.

 

Много днеска се пише,

писатели,поети безброй,

много писания са излишни,

но никой не се предава без бой.

 

При писането ситуацията си е такава,

при четенето положението не е толкова лошо,

то калява характери,изгражда представи,    

разкрива перспективи между редовете заложени.

 

Четенето е вид пренаписване,

музиката нюансира в интерпретации,

поезията словото редуцира,изстисква,

пред картините застиваме в екзалтация.

 

Интуицията е водеща при всички изкуства,

който усеща я вътре във себе си,

способен е на нежни емоции,чувства,

душата въздигащи на вълните по високите гребени.

 

Иска ми се плавно,спокойно,

да се спуснем от високото в ниското

и да оценим по достойнство

между редовете скритите Истини.

 

Нека за малко да пренебрегнем огледалото,

да се огледаме внимателно около нас,

с тенденция да открием ония писания,

които гаранция дават за съдбовния шанс.

 

Явно Путин се е справил добре със задачата,

за да заема толкова глобална позиция,

но аз си мисля,че доста далеч отвял го е вятъра

и го е хвърлил в пропастта на сбъркана мистика.

 

Нямам съмнения,че насаме е оставал със Ницше,

гаранция-Франция и за Макиавели,

но явно не е схванал дълбокия смисъл,

великите отдавна какво са прозрели.

 

Жалко е в нашия век,

да се набутваш в средновековни сценарии,

в които нарицателното Човек

да е жестоко,смъртоносно попарвано.

 

Срамно е,да анексираш днес територии,

друга е днешната ситуация,

задъхва се планетата от глупашки истории,

демографията по-тежка е от гравитация.

 

Тръмп и той се е мощно засилил,

да вдига яко митата,

ако Европа не купува щатски фосили,

по дяволите проблемите на Земята.

 

С просто око от Луната се забелязва,

как пътува генерацията ни към разруха,

топят се ледниците,земите ниски залязват,

Океанът едрее и прогресивно набухва.

 

Тази нощ Христос отново ще се роди,

ще посрещнем Рождество с радост и песни,

ще продължава кръвта да ручи

от нашите стигми дълбоки и пресни.

 

Името на старостта е Амнезия.

Старата Европа покорно сервилничи,

неглижират се мненията полезни,

загадъчно се усмихва Джокондата на Да Винчи.

 

24.12.2024г.гр.Свищов

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??