29.05.2007 г., 22:11 ч.

Императоре 

  Поезия
531 0 7

Молитвено се сви на колената й...
Олтарно тя сълзите ти попи.
О, страшен и велики императоре!
Когото цял живот боготвори!

По сляпата недъгавост на ириса,
със устни се опитва да ти спомни
дъха, вкуса, докосването, мириса
на хилядите купени любови!

Във скута й от чакане измръзнал
полагаш детронирана глава!
И молещите длани сляпо плъзгаш
в последно ръкостискане с мига...

О, нейни Императоре чутовен!
Сега не чува вкопчения стон!
Превърна я в остатъци от спомен
омразата към златния ти трон!

Божествено прегърна колената ти...
И царствено с усмивка те дари!
О, вече престарели Императоре!
С недъгави, невиждащи очи!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??