29.11.2013 г., 15:24 ч.  

Импресия 

  Поезия
510 0 1

Въздухът е пълен с твойто име,

а небето с твоите очи.

В сенки като дъх недоловими

и в мъгла от сънища незрими

липсваща хармония мълчи.

 

Изтънели нишките на спомена

времето само ще заличи -

като в прах потънала картина

с щрихи от мечти прогонени.

Липсващо - сърцето ще мълчи.

 

Вятърът ще тича напосоки

и дъждът ще плаче вместо нас.

С писък нежността ще се откъсне

и ще скочи сляпо във дълбокото.

Липсващ звън на струна - АЗ...

 

БГ,2007'

© Росица Чакърова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре дошла, Роси! Хубаво си описала усещане, което може да бъде безкрайно и ужасно. .. Поздравления! Успех!
Предложения
: ??:??