Посветено*
Когато плача,
не се ласкай...
Светът ми
само мой е... вече.
Научих се да мога.
И не поглеждай...
Сърцето ми.
Посадих бодли
там, където обич растеше.
Мога да говоря,
както преди, с дъждовете...
И да повикам мога
слънцата в тебе.
Господарката на времето.
Още съм чувствителна...
И непредвидима...
Безразличието ти
като чадър те предпазваше...
Сега е различно.
Ще си намокриш очите...
© Таня Атанасова Всички права запазени