Когато в средата бе
на краткия път,
във който ме къпеше
в злато дъхът ти,
тогава, тогава,
точно тогава
останах без теб.
И дните ми станаха
обредни пити.
Тогава мъглите
те скриха от мен.
И плачеше слънцето ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация