30.12.2013 г., 0:19 ч.

In Memoriam 

  Поезия
493 0 14

      

 

       /на жена ми/

 

Добра вечер, мила! Идвам без причина.

Но може би е нужно да си поговорим.

Нося ти вода и спомени, и вино,

защото някога забравях да го сторя.

 

Децата са добре. Децата са далече.

Те тръгнаха към своята Итака.

Но скоро ще съм с теб – навярно цяла вечност,

така че няма дълго да ме чакаш.

 

Пред тебе съм виновен; имам грях навярно.

Сам съм си и съдията, и палача.

Събрах мъгли в безлюдни тротоари

и бели врани в нощите ми грачат.

 

Сега ми липсваш. Липсваш ми ужасно.

Измислям си посоки и миражи.

Но вятър прошумя, свещта угасна;

май нещо съм пропуснал да ти кажа.

 

Понякога насън ще наминаваш.

Понякога ще ми гостуваш.

Останалото явно е забрава.

Останалото просто не си струва.

 

Прости ми! Искам само да си поговорим,

че късно съм се сетил да го правя!

Прости ми! Ще се срещнем скоро;

аз няма много дълго да се бавя...

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??