smile77 (Дарина Дякова)
17 0
3.04.2008 г., 14:26 ч.

Инат 

  Поезия » Любовна
625 0 3

Изхвърлих от косите си

цветята.

Разплаках се.

От ярост закрещях.

Проклех и теб,

и вейналия вятър.

Удавих в сълзите

пронизващия страх.

Отивай си!

Проклет да си!

Върви си!

Напук оставам

в тъмната гора.

На клоните -

преплетените мисли,

тежат отново

празните гнезда.

© Дарина Дякова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??