Безсънни са нощите... Пръстъп кошмарен. Недостиг на въздух и пареща болка в гърдите. Сърце, неритмично изписващо кардиограмата. Бели престилки, банки и помпи стоят на браздата с отвъдното. Инфарктно се борят черното с бялото. Не боли от смъртта...
Радвам се, че публикува днес, та да изчета всичко от теб. Не знам как съм те пропуснала. Естествено е, че твоите стихове не се нуждаят нито от коментари, нито от оценки. За нас е комплимент, че публикуваш тук!
Здравей, Хипо!
Ти знаеш, че за мен литературната критика се изразява в написването на творба в областта на разработената проблематика, чрез която за се приповдигне ценното, разработено от автора, но и да му се покаже къде са му белите полета, а и къде е сгрешил. В случая, ще се задоволя с няколко съображения:
1. За мен е събитие, че правим опит за диалог, макар и на чужд терен. Дано е в интерес на работата1
2. Творбата, която ти логически е разработена с разбирането да се използва антитезата и по този начин да се въздейства на преживяването на читателя. При това, не е трудно да се обоснове граничната ситуация, която е описана много точно, а тази болнична атмосфера силно въздейства със съдбата на героя и другия - загатнатият.
3. Как е разработена самата творба? Това вече е един по-сложен въпрос, в отговора на който могат да се изкажат и положителни неща, но да се посочат и пропуски.Развитието на сюжетната линия е силната страна на творбата. В художествено-естетическо отношение нещата стоят по-различно. Ако проявиш интерес, ще развия въпроса поетично, за да покажа.
За мен беше удоволствие да коментирам.
Поздрав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.