16.07.2007 г., 9:40 ч.
Инфрачервените хора
- На Крема -
Душата на инфрачервените хора
е песенен повей от скрити пространства.
Триока, тя вижда врати във простора,
с невидими ангели тихо пиянства.
Родена от слънце, тя всъщност е рентген,
на слънцето болната сянка познава.
За нея стандартният спектър е беден,
затуй осемцветна дъгата изгрява.
В предметния свят на предметните хора
такава душа е будилник безгласен,
че в чуждата сива житейска умора
гласът й се губи безумно неясен.
Но нейните свръхделикатни протони
вибрират безспирно, в съня ми нахлуват
и палят в нощта ми звезди милиони,
с очи всеотдайни до кръв ме целуват.
Когато такава душа ме докосне,
разбирам, че калната локва е извор,
че отговор няма, а само въпроси,
че всяка присъда е право на избор,
че истина няма, единствено обич,
и че серафимът на Йовков е тука,
безценно раздаващ, безгласно говорещ,
и тук, по зида на сърцето ми, чука.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
"Когато такава душа ме докосне,
разбирам, че калната локва е извор,"
А колко рядко става това, колко рядко... -
О,ама ти пишеш невероятно!Цял,готов поет.Браво!
-
Смифче, много ми е хубаво като те чета! Приятно и успокояващо !Радвам ти се ,момче, много!
-
...въздух, Мавродинова, въздух...
Продължавай да дишаш. -
Благодаря! Коментарите ви означават много за мен.
-
Поздравления!!!!!!!
Браво!!!!! -
Винаги се радвам ,когато чета стиховете ти...
Браво, Вальо!!!! -
"серафимът на Йовков е тука,
безценно раздаващ, безгласно говорещ"!!!
Браво! -
Чудесен Стих?
Поклон! -
! (не ме бива в коментарите)
-
Страшно много истини, но право е че,не винаги са важни, ако натъжаваме някого.Овации и поздрави!!!
-
Когато такава душа ме докосне,
разбирам, че калната локва е извор,
че отговор няма, а само въпроси,
че всяка присъда е право на избор,
...
Браво, Валентин!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чудесно е, че "хомо сапиенс" не е единствения човешки вид
Хвърчащите хора
Те не идват от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж – ето ги, литват над балкона с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси, и жени ни ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора,
и изобщо, стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са от реалния свят.
Не се срещат на тениса, нямат собствен фиат,
но защо ли тогава нещо тук ни боли
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора.
Валери Петров