Звездите лазеха по тротоара,
а кучетата падаха на дъжд.
Гробовна бе измислицата стара,
че всичко го измисля чужд,
невидим за зениците ни разум.
Светът се защитаваше напразно.
Отблъскван от недъгави джуджета,
откраднали от чужда светлина,
светът наподобяваше несрета
и къпещ се във своята вина,
посегна към невидимия разум.
А в лоното си бе започнал празник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация