Insomina

8.02.2007 г., 18:45 ч.

Поезия

504 0 2

Алчно откраднал

мойто безсъние

накара ме ти

да попия нощта,

но жадно изпил

залеза на съня ми

остави ме пак

да бълнувам сама.

Неспирно отеква

гласът ти в сърцето ми,

внезапно си спомням

добри имена,

но някаква болка

се ражда в душата ми

в едно със една

непростима вина.

Къде ли не те търсих,

ти не се върна...

Къде ли отнесъл е вятърът

стъпките ти?

Къде си избягал?

Светът ми обърна!

Не успях да намеря

и мигла от клепките ти.

Но няма да търся.

Отказах се. Не!

От днес ще забравя

за твоята песен...

И не ще ти падам веч на колене,

Защото и без теб

светът е чудесен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Доротея (Маргарита Дянкова)

2007-02-09T17:38:30+02:00

Благодаря ти, Кате! Радвам се, че поне ти си се сетила да напишеш коментар. Това стихотворение го написах(със друго продължение) още през 2003, но се върнах към него и го редактирах 2-3 години по-късно. Предишният му вариант е малко по-друг, но мен този повече ми харесва и реших да го публикувам в този вариант. Радвам се, че си го харесала
ekaterina (Екатерина Александрова)

2007-02-08T18:47:28+02:00

Интересно стихче.