Дъждовен петък е. Рисуват ми се мишки,
прегризващи душевната ми цялост
и разпиляващи на непосилносиви нишки,
което в мен, без друго, не е оцеляло.
Рисуват ми се кейове и призрачни корùта,
завръщащи се от далечно плаване,
превозили на борда си, и до едно, разбити
скелетите на сърца, до кост проядени.
Рисуват ми се писъци на прекроени чувства,
които да напасна с друг е невъзможно.
Дъждовноникакво ми е. Рисува ми се пустош,
с кервани ...