Да ти завържа ли очите?
Инстинктите ми ще "разлаеш"!
Ще те изгарят врели капки,
но не е свещ, а ти не знаеш...
Гореща кръв, от минали играчи,
във изобилие остана...
процежда се по всяка фуга
и капе бавно от тавана...
И стъпките прави ги малки,
не стъпваш по предмети разни...
По костите се плъзват тръпки,
защото газиш други хладни...
И скалпа ти усеща пръсти,
но някак слаби, вкаменени...
От устните дъха замръзва,
пулсират пълните ти вени...
И чувстваш как смъртта пристига,
докосва твоята обувка...
Сърцето в тебе рязко спира
и... имаш моята целувка.
© Йордан Ботев Всички права запазени