Интимна съм с дъжда -
водица ненапита.
Облизва ми косите,
през дрехите ме пипа.
Почти ме обладава,
по кожата ми свети
през капчици безбройни -
за празника конфети.
Очаква да изпусна
последната си пара.
Припорените ми стъпки
да му гласуват вяра.
Чадъра си забравих -
за щит да го разтворя,
макар до кости мокра,
да изгоря се моля...
© Христина Комаревска Всички права запазени