Когато те докосвам в мрака
и искам времето да спре...
Когато до безкрайност съзерцавам
блаженството по твоето лице...
Дали любов е или страст е? –
експлозията в моето сърце.
Или мираж недосегаем,
изплъзващ се от мойте ръце.
А устните, шептейки "Остани!",
заклеват ли те или молят?
Щастливи ли ще сме като преди
или това е само трепен полет?
Магията, стояща межу нас,
ще видим ли и ще я оценим ли?
"Обичам те!" - ще кажем ли на глас?
И щастието си ще съхраним ли?
"О, миг поспри!" - възкликнал е поетът.
"Не спирай!" - ще извикам аз.
Не спирай, с устни пий ме до полуда...
Обичай ме - до сетния ми час!
© Силвия Кръстева Всички права запазени