С изящна нежност разцъфтяха
в преливащ теменужно-син нюанс.
През щрихи пясъчни преляха
във аромат с докосващ блян.
Родени от мечти красиви
през дъжд и луди ветрове.
Тук нежни ириси- любими,
цъфтят в омая... с часове.
Чаровни в своите одежди
с дежурни пики, часови.
Разлистват пролетни надежди
и сякаш... ставаме добри.
И тайнствени, дори магични
докосват ни с лиричен тон.
Със ирисови погледи, обични,
спасен светът звучи на този фон.
Навеждам се да ги погаля
и вдъхна свежа чистота.
Притварям клепките и моля:
"Да бъде още красота!"
© Валя Сотирова Всички права запазени