Дясното ми рамо
е безпогрешен синоптик,
отдалече познава
кога облак се задава
и ще вали-
започва да ме боли.
Де да беше така със сърцето-
безпогрешно да разпознава
всички, които,когато,където
са го лъгали до забрава.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени