Иска ми се да можех без теб,
иска ми се бях свободна.
Но знам, че съм дала обет
към любовта ни някак прокобна.
Нямам сили аз да си тръгна,
а зная, че това е правилен избор.
Не мога при него да се завърна,
макар че за щастие той ми е извор.
Сякаш съм кораб със спусната котва,
не зная как да опъна платната.
От сълзи направих си собствена локва
и удавих във нея тъгата.
Примирих се, че не ще се отново смея,
актьорска игра е всичко и този път.
Да се преструвам явно жестоко умея,
защото сърцето принадлежи ми на друг.
© Евгения Всички права запазени