Исках, ако мога,
да избягам
от себе си, от болката,
от мисълта,
бушуващи и ровещи
душата ми,
превъръщащи я
в клада изгоряла.
Исках още днес
да изкрещя:
Край! Махни се
от сърцето ми!
Бях аз огън, станах
тлееща жарава,
угасвах като спомен,
без ръцете ти.
Исках да избягам.
Не можах.
Тогава в нестинарски танц
ще се превърна,
и с въгленчето малко
в пепелта,
магията пламтяща
ще възвърна!
© Таня Мезева Всички права запазени