Исках си самотата.
И си я извоювах.
Сега си я гледам... с любов.
Очите ми - по вятъра листи
и хвърковати - мислите.
Пълна луна между клоните -
сякаш за пръв път видяна.
Между мен и небето -
никакво разстояние...
Върху нощната си премяна
очакване - брошка закачам.
(да съм по-красива навярно) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.