Как искам животът да си тече

равно и бавно, изпълнен със смях.

Как искам да си до мен – мил, любящ и сърдечен.

Как искам със теб неуморно да дишам,

да бъда малко момиче,

когато с топли ръце ме прегръщаш горещо.

Как искам по пясъчен плаж

с боси нозе към мене да тичаш...

Все аз искам, все аз...

Много силно го искам, нали?

По-силно, откакто нарекох те с думи любими

и свой, по-силно... Тогава не чух,

когато каза “не съм твой”, “ не съм твой”

Не чувах, защото не чувам,

вярвах в очите красиви тъй топли и мили

Вярвах... Ето животът бавно тече

по-бавно дори отпреди по-бавно...

И няма следи. Само сърцето тупти,

както тогава, но тъжно, задавено сякаш в сълзи

Накрая разбрах - Няма любов, няма за мене любов! Остана само животът бавно да си тече.

Бавно стрелките отмерват часа,

а ти да си ми вече далечен, обичайки друг...

Няма я къщата светла

Няма го смехът ни кънтящ

Няма я студената стая, в която с горещия дъх ти шептях.

Няма го погледът мил спотаен в нощите,

в които спеше до мен.

Остана само сърцето туптящо

Остава също, въпросът зловещ -

Ще има ли любов за мене в този живот?