Искам ураган от емоции, искам дъжд от мечти,
искам да викам от щастие, искам да открия света -
но не този: сивият, мрачният... А онзи - през твойте очи...
Искам да видя утрото, как изгрява за тебе денят -
красотата на сутрешен цвят, нежността на капка роса...
Искам от отронен есенен лист да се превърна в малко кокиче
и цъфнало над преспите сняг да предскажа настъпваща пролет...
Искам да бъда вълна, разбиваща се бурно в скалите
и сляла се с морската пяна да се оттегля в безкрая...
А вечер, при залез, да достигна златистия пясък
и отмиваща нашите стъпки да поздравя тихо брега...
© Стефани Всички права запазени