Мислете вие за смъртта,

мислете вий какво ще дойде след нея,

дали пък след смъртта

ще продължите да живеете?

Ами ако не? Ако пък дойде краят?

Тези мисли ви спохождат всички, знам.

Всички туй добре го знаят

и страхът ви от това „умирам”...

Ах, мислете вие за смъртта,

аз ще си живея моя си живот.

Няма да живея мъртва, мислейки за нея,

и ще крача с чувства, не като робот.

Ще летя аз в небесата,

вие ще ровичкате земята.

Аз ще търся отговора в мен,

вие ще се питате взаимно ден след ден.

Ще погубите и нашата Земя,

искайкти ужасно много вий от нея,

ще забравите, че търсеното всъщност

се намира на небето... искам да живея!

Не, не бихте вий могли да разберете

тази тъй не лицемерстваща душа.

Не бихте вий могли да разберете

свят красив, без лошота.