Искам да обичам,
но не зная как,
рани да забравя.
Болки да заспят.
Парещи икони
още ме горят,
полета на птица
без криле е мрак.
Искам да те любя,
и да зная как,
да превърна в струна
нотите по здрач...
и тогава нощем
с музика от мен
ти да ме сънуваш,
аз съм ти в плен.
И да се докоснем
с обич много нежна.
Да ми станеш устрем.
Облак да възседна.
Като дъжд да плисна.
Чиста от любов.
С ласки да разлистиш
в мене нов живот.
В който да те има.
Да ме имаш - ти.
Обичта незрима
е шепот от мечти.
Искам да обичам.
Искаш го и ти.
Хайде, научи ме!
Просто ме вземи!
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Хиляди поздрави!