Свършиха ли вече стиховете
дето галят всички сетива?
Всеки втори, казва, че поет е
и реди куплети с вещина.

И издава всеки който има
скътана парица за мечти.
А четящи, само двама, трима...
Те поглъщат всички благини.

Често се задавят от помия.
Риск от пъстротата на света.
Избери от тези или тия
ще си част от пъстрите неща.

Аз се търся още. Сам не зная.
Времето за мене ще реши.
С думите обичам да играя
и римувам своите мечти.

Но дали достигам до душата?
Ти, четецо, моля те, кажи!
Искам да опиша свободата,
чрез която красота блести.