Искам да рисувам върху теб -
залеза, звездите,
слънцето, мечтите.
Луната и небето,
любовта и морето -
цялата страст на сърцето.
Искам да рисувам с устни върху теб.
Така красиво,
както художник рисува с четка
върху своето платно.
Да те галя нежно с ръце,
така леко,
както и художникът гали с бои
своите картини - мечти.
А тялото ти, като лед студено,
ще докосвам с горещи ръце,
ще целувам твоето лице.
Ще вляза тихо в твоето сърце.
И ще рисувам с очи...
Ще рисувам,
но не с цветни,
красиви бои,
а с тъжни,
безцветни сълзи.
Ще пиша стихове,
поеми там,
за да не чувстваш болка
от това, че си сам.
И зная, ще
видиш тези платна,
с черно бели цветя,
но само в съня.
Ще прочетеш и тези творби,
но след като се събудиш, уви,
няма да си спомниш ти.
Че поетеса и
художничка станах аз,
за да можеш да чуеш
ти моя глас.
За да можеш да разбереш,
макар и в съня,
за моите копнежи,
за моята мечта...
За силната обич,
която в сърцето тая.
2007
© Радена Всички права запазени