radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
11.12.2011 г., 22:47 ч.

Искам... да те намразя 

  Поезия » Любовна
3007 2 18

Искам... да те намразя

 

Защо е нужно да си толкоз мил,

не може ли да си като другите мъже,

да бъдеш арогантен, да си пил,

да бъдеш груб веднъж поне...

 

Защо са нужни толкоз комплименти,

не ползваш ли като другите мръсни думи,

защо ми подаряваш толкова красиви моменти,

защо не пропуснеш никога да ме целунеш...

 

Защо е нужно толкова търпение,

когато заслужавам да ми се разкрещиш...

какво е това твоето спокойно поведение,

с което всяка моя грешка може да простиш...

 

Защо е нужно да си толкова нежен,

един-единствен път бъди груб и лош,

необходимо ли е да си толкоз верен,

не искаш ли веднъж любов за нощ?!

 

Защо, по дяволите, ти си най-добрия,

защо един-единствен път не ме нагруби,

защо когато от живота си трябва да те изтрия,

ти безкрайно мило с мене се държиш?!

 

Защо с такава любов произнасяш моето име,

не разбираш ли, така не ми помагаш,

унижавай ме, обиждай ме и удари ме,

помогни ми, моля те, да те намразя!

 

26.08.2011

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и пречупено през призмата на лично изживяното!!
  • Благодаря много, Александра! Точно си разбрала какво искам да кажа!
  • На мен ми хареса. Не винаги човек иска това, което е уж най - доброто. Не толкова идеалното привлича повече, кво да се прави човешка природа... Обаче, как да се намразиш човек, който не ти дава повод за това. Търсиш, търсиш и не намираш. И започва едно - аз ли съм виновен/винона, че не искам точно този добър, идеален и влюбен човек?...
  • Леле, голяма дискусиика си заформихте. Благодаря от сърце на Мишо и Елена, които разбират това, което искам да кажа... Явно е твърде елементарно за останалите и търсите как да го направите по-сложно и ви се губи смисъла... Но има и такива хора, които обичат по-леките за четене неща, в това няма нищо лошо... Радвам се, че тук има добри поети, харесвам критиката, но има начини тя да бъде казана по начин, който е градивен за критикувания... Благодаря ви още веднъж за хубавите думи, особено на Елена! Развълнувахте ме! Благодаря на всички, които си отделиха от времето да прочетат това мое "произведение".
  • Какво общо имам аз със стиха и качествата му...
    Много мъдро, наистина...
    Ах, да, сетих се, общото е, че стихът е хубав и НА МЕН ми харесва!!!!
    Урааа!!!
    Откакто съм в сайта 'зех, че помъдрях от толкова мъдрости в коментарите...
    Ще взема да си пусна един Автопортрет с кеф ама...
  • Да, определено булевардните книжки са заряд, Ена ...за определен тип читатели ...
    То, Човек, не може да прочете всико,
    нито Маркес звучи като Радичков...
  • Радослава, напълно те разбирам и много съм изненадана от демагогията в коментарите на някои потребители. Това, че парадират с лично щастие и пишат глупости, не им дава правото да се подиграват с откровенията на пишещите поезия.
    На мен стихът ми хареса. Може да не е като стиховете на Яворов или Дамянов, но не виждам в този сайт някой да Е. Какво толкова за разбиране има, елементарно е, от психологична гледна точка това е класика в жанра - среща на две сродни души, подходящите хора, но в неподходящия момент. Ако не по-сериозна литература, поне някоя булевардна книжка върши работа - да вземат да попрочетат малко и да не се изказват неподготвени.
    Нямало логика... е каква логика трябва да има... това е емоционално състояние, а и е прекалено интимно, за да се подчинява на общоприетата логика... май нещо ми мирише на скучаещи младоженци или жажда за клюки...
    Хайде да не цитирам стихове, които нямат и капка емоционален заряд, да не говорим за "логика", че и смисъл...
    Подмини и не се връзвай на провокации!
    Откровен и истинен стих с много болка и любов!
    И затова ми хареса!!!
    И от мен - БЪДИ!!!
  • Скъпа Радослава, ти си поредната жертва на хейтърите в сайта, вече до болка познати с менторския си тон и водевилния си поетичен нагон...Хич да не ти пука - пиши си, те няма да се променят, винаги ще се опитват да покажат колко знаят, колко са чели, но задникът им ще лъска като на ваксаджия тарикатската усмивка...Те никога няма да разберат, че човек се изгражда с всеки ден по-малко, че има нужда от подкрепа, за тях е важно да плюят във въздуха, за да се чувстват нахранени...
    "Или можеш да пишеш, или не можеш "- само мъдреците са толкова велики в мислите си...
    Харесах различното звучене на стиха ти, Радослава!
    Бъди!



    Бъди!
  • Критиката - положителна или не, е част от всяко изкуство, мила Радослава
    и всеки творец трябва да е готов да я приеме.
    Неприемането И е признак на неосъзнатост, и на самолюбие.
    Пише се от потребност, не заради показност.
    Поне аз заради това пиша.
    Не съм кой знае какъв капацитет, само изказвам личното си мнение.
    ...не че всички го разбират...и често ме наричат "злобен" и тям подобни...ама вече свикнах...
  • Митко, аз никога не съм имала претенциите, че мога да пиша, че съм поетеса или нещо подобно... Наистина не искам да се меря и сравнявам с никой, това е нещото, което мога да покажа аз... Досега вие сте първите, които поставят под съмение моите скромни възможности... Не мисля, че съм най-зле, но и знам че това, което пиша трудно може да се нарече поезия и все пак има хора, които го харесват, ако искаш се върни една страница назад и прочети коментарите (няма да те тормозя да четеш моите "произведения", само коментарите) - за тях го пиша... Ако толкова ви преча - няма проблем, ще се махна... Станното е, че след 4 години тук, за това стихотворение (което аз изключително много си харесвам, да подчертая, за разлика от други, които са били много високо оценявани, но не са ми сред любимите) чак се хванахте... странна работа...
  • Мила Радослава, за таланта възраст няма. Какво значи - Вие по-големите?
    Петя Дубарова си отиде на 17, а Фотев, и сваляше шапка...надявам се сега да са заедно...
    Или можеш да пишеш, или не можеш...
    Ти сама си прецени...
  • Добре, Ина! Уважавам мнението ти! Знам, че не мога да се харесвам на всички, все пак имам по-различно мислене, вие по-големите повече сте преживяли, вълнуват ви различни теми, нормално е да имаме разминаване! Не ти се сърдя, аз обичам да ме критикуват, но не и да казват че дилемата ми била между милиардер и бедняк и аз съм искала да намразя бедняка... Такива думи ме обиждат, исках да е много по-сериозен казуса, но явно не се е получило щом не сте го разбрали... Явно само като се преживее може да се опише! Желая ти весели празници и творческо вдъхновение. Много благодаря, Елина! :*
  • Ако е неправилния мъж , то не би бил толкова съвършен си мисля аз-поне в очите на лирическата героиня!Незнам!Знам обаче, че стиха ти ми хареса!Няколко пъти го четох преди да реша да напиша нещо.Може би по правилно щеше да е заглавието"Как да те намразя".Тогава човек наистина ще разбере смисъла, че той е перфектния мъж , но не е мъжа за лирическата.Така си го обяснявам аз.Като цяло ми хареса творбата ти !Поздравявам те!
  • Ина, явно не ти е достатъчно интересна, за да ми дадеш оценка - 2. Не искам да се заяждам, поезията (макар че за теб това не е поезия) има няколко гледни точки, всеки си я възприема по различен начин. Аз просто предложих още една гледна точка... А и той може да не е женен, ами ако аз съм?! Има начини и има хора, които се откриват в това стихотворение. Като не ти харесва не го чети, но не е нужно да изливаш негативизмите си по този начин! Желая ти всичко хубаво!
  • Ще ти отговоря с част от стих на К. Кондова!

    Добрите хора лесно се обичат.
    Магията е да обичаш лошите.
  • Благодаря ви, но има и друга гледна точка! Представете си, че тази жена не трябва да бъде с този човек, той е грешка, която тя иска да премахне от живота си... И иска да го намрази (силно казано, знаете, че трудно ще стане, но когато човек е в тази ситуация е по-краен в изискванията си), да направи нещо с което да я разочарова, да й даде малък повод за раздяла, но той просто е най-добрия и най-неправилния мъж...
  • Вярно е,че си падаме по онзи който не ни обръща най-голямото внимание,този който е далеч и се сеща за нас само понякога.Ние търсим недостъпното,онова невъзможното и точно то ни влече най-силно.А защо винаги се оказва,че този който обичаме всъщност не ни обича?В твоя стих мъжът е добър,никога не се е държал зле,точно защото те обича.Един път накараш ли мъж да се влюби ще му е за цял живот...

    Поздрав за прекрасния стих!
  • Малко нелогично звучи да имаш най-добрия мъж, пък да искаш да го зарежеш, ама то ние жените като че ли ли повече си падаме по "лошите момчета"
    ... трябваше повечко да поработиш върху формата!
Предложения
: ??:??