/ моля ви без оценки/
Днес, треперещи положихме те в бяло,
ти спеше, а чакахме да се събудиш.
Лицето ти красиво беше се засмяло,
докоснах го,молих те да се пробудиш!
Пътят ти сега е някъде така далече,
остави ни сами за тебе да скърбим,
и няма да те видим нивга вече,
не можеме с теб да се простим!
Цветята които обичаше тъй много,
мълчаливо трепкаха с листа.
И те разбраха, че никога отново ...