Те не са сини – спокойни морета.
А топли води. Понякога бурен океан.
От сутрин те търсят и щом те намерят
поглъщат те жадно - без никакъв свян.
Опиват се с твоите. И после притихват.
Ръмят в неочакване – до избистряне чак.
Когато по изгрев ги търсиш неистово,
тогава са езерни - оглеждаш се в тях.
Не се изненадвай! Приличат на твоите.
Съвсем като тях са, когато заспя.
Едно сме откакто потъна в очите ми.
Денят се събуди! А времето... Спря!
27.02.2010
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени