Аз не искам днес много неща...
Всъщност – малко неща са ми нужни.
Искам просто да чуя дъжда,
да подишам нощта теменужена.
На луната, в сребристия шал
да ми светят звездите във мрака.
Да осъмна от изгрев, облял
с цветове от далечна галактика,
най-спокойното, синьо море –
от деним с изумрудени кръпки.
С нежност пясъка златен да е
там, на бриза под летните стъпки.
Искам птици над мен да кръжат,
да се реят в небе от дантели.
И да чувам пчели как жужат
във треви, с аромат разцъфтели.
Малко искам... тривиални неща,
но без тях ще е дяволски сиво.
Искам днес да ме радва света
с красота неподправено дива.
© Деа Всички права запазени