Искам, искам, искам да ти подаря цветята,
те символ са на нежността ти и на аромата.
Искам, искам, искам да ти подаря морето,
със което ме заливаш, щом докоснеш ме с ръцете...
Искам, искам, искам да ти подаря вълните,
ти сякаш от тях дойде, от пяната и от сълзите.
Искам, искам, искам да ти подаря Луната,
като нея ти на тъмната ми страна се превърна в светлината.
Искам, искам, искам да ти подаря Земята,
по нея аз не ходя вече, пърхам в синевата.
Искам, искам, искам да ти подаря Небето,
със тебе чувство прелестно усещам.
Искам, искам, искам да ти подаря звездите.
Пожара да усетиш, роден от пламъка, искрите.
Но в замяна Искам, искам, искам
живота си със мен да споделиш
и тук със теб ще бъда искрен,
няма край, умора, спирка, щом със мене полетиш...
© Любослав Всички права запазени