Искам си отново онези дни,

които даже слънчеви са били

по време на дъждовните порои...

И пак онези дни,

в които имаше звезди, мечти...

помниш ги, нали ?

Нима забравил си ги?

Думите ти бяха други,

някак днешните са по-груби...

Спомням си усмивки

в малки, тайни срещи,

в които звездите бяха наши романтични свещи...

Имаше и нощи

мразовити, облачни, зловещи,

но нали сърцата - парещи, живи, горещи...

И пак на думите се връщам,

на малките жестове дори,

но какво остава?...

Само да повтарям миналото ни,

в тъмнината да се взирам,

очите да изливам, че тебе

       такъв, какъвто беше, не намирам...