Искам сутрин като ставам да нямам сянка под очите. 
Искам вечер кат' си лягам да не мисля за парите.
Искам в даскало кат съм, да не мисля за у нас,
за безкрайните проблеми и идва нов всеки час.
В България роден, искам тука да умра.
Искам върху моя гроб да е българска пръстта.
Искам истинска усмивка не криеща сълзи,
и зад всичките сълзи се криеш точно ТИ!
Искам бързо да се свърши до края като стигна.
Искам като съм в началото нещо да постигна.
Искам вънка кат вали сухо да е вътре,
'щот' душата кат' е кална може да я няма утре.
Искам времето да върна и няма да излезна.
Всичко кат' казах и надеждата изчезна
Не искам да слушам колко съжаляваш,
искам да забра'йш че изобщо ма познаваш.