Защо всеки си мисли за собствената изгода?
Някак си се чувствам като черна прокоба.
Всички искат да мълча и да слушам.
Пак със упреците им ще се наслушам.
Всеки заповядва и нарежда.
Душата ми да обзавежда.
Нямате ли живот бе, хора,
че слагате и моя в затвора.
Не знам вече какво да стора,
очите ви да отвора.
Искам да живея, да дишам.
Живота си да обичам. ...